Община Исперих е една от слабо развитите общини в страната. Според данни за Общинския индекс за човешко развитие (ОИЧР) от 2003 г., изчисляван по методика на ПРООН, общината е на 181-во място сред общините в България. Според Индекса за брутния вътрешен продукт (БВП) за 2003 г. Исперих заема 98-мо място сред общините в страната. В класирането от предходните години общината е била дори на по-задно място (235-то място през 2000 г. и 216-то място през 2001 г.) и въпреки постепенното подобряване на позицията на общината през последните три години, тя все още се запазва в групата на слабо развитите региони. В рамките на Разградска област, община Исперих е сред средно развитите общини, но областта поначало се състои от няколко много слабо развити общини извън общината на областния център.
Броят на активните нефинансови предприятия, функциониращи в извънбюджетната сфера на общината през 2002 г. е 462. Гъстотата на фирмите е 18,1 на 1000 души и е с около 38% по-ниска от средната гъстота на фирмите за страната. Средно годишно в общината се регистрират около 80 нови фирми, повече от половината от които са в сферата на търговията.
От активните нефинансови и небюджетни предприятия в общината, 97,2% са малки и средни по размер. Основната част от тях са микро-фирми със заетост до 10 човека на фирма. През 2001 г. микро-фирмите съставляват 87,4% от общия брой на активните фирми в общината, през 2003 те са вече 92.2 % от общият брой на активните фирми. С най-висок относителен дял са тези в отрасъл търговия.
В общината функционират седем големи предприятия, като пет от тях са промишлени.
Създаденият БВП на човек от населението през 2001 г. е 2166 лева и е почти два пъти по-нисък от средния за страната.
По редица конюнктурни условия, свързани с общото кризисно състояние на икономиката в страната и загуба на някои традиционни пазари в източно-европейските страни, производствената дейност на фирмите показва тенденция на намаление. Тенденция на намаление показват и разходите за придобиване на ДМА, въпреки че в
Разходи за придобиване на ДМА в хил. лв.
|
СЪСТАВ |
1999 г. |
2000 г. |
2001 г. |
2002 г. |
|
ОБЩО |
4571 |
6377 |
5229 |
4658 |
|
Земя |
46 |
169 |
94 |
115 |
|
Строителни и монтажни работи |
1939 |
2658 |
1105 |
1374 |
|
Машини, оборудване и транспортни средства |
2324 |
3024 |
3595 |
2810 |
|
Проучвателни и проектантски работи |
19 |
231 |
66 |
- |
|
Други разходи |
243 |
295 |
369 |
359 |
Факторите, които в най-голяма степен затрудняват дейността на фирмите са: недостатъчно търсене на продукцията в страната и чужбина, неплатежоспособността на клиентите, финансови проблеми, несигурна икономическа среда. Производствените мощности работят с по- малко от 50% капацитета си.
Повече от половината от активните фирми в общината 55,53 % през 2002 г. функционират в сферата на търговията. Други отрасли, в които работят относително по-голям брой предприятия са преработващата промишленост (11,5%), хотели и ресторанти, транспорт и съобщения (съответно с 9,9% и 6,3%). В селското стопанство функционират 6.3 % от фирмите, представлявани от големи агрофирми, кооперации и земеделски стопанства.
Като цяло в икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи. Трайна тенденция за общинската икономика през последните години е нарастване относителния дял на частния сектор.
Основната част от брутната добавена стойност (БДС) на един зает в общината се създава от предприятията от преработващата промишленост (между 52% и 63% през различните години). Другият отрасъл с водещо значение за величината на БДС в общината е селското и горско стопанство (между 23% и 36%). Сред останалите отрасли, единствено в търговията се създават между 6% и 9% от БДС в общината, докато всички останали имат незначителни приноси за величината и динамиката на този показател.
Справка за нетните приходи от продажби /НПП/ IX. 1999 - IX 2002
|
ОТРАСЛИ |
1999 г. |
2000 г. |
2001 г. |
2002 г. |
|
|
О Б Щ О |
65468 |
68500 |
80902 |
94097 |
|
|
Селско, ловно, горско и рибно стопанство |
11268 |
11969 |
14292 |
15558 |
|
|
Добивна промишленост |
*** |
*** |
*** |
*** |
|
|
Преработваща промишленост |
40065 |
37458 |
50611 |
59964 |
|
|
Произв. и разпределение на ел. и топлинна енергия, газообразни горива и вода |
*** |
*** |
*** |
*** |
|
|
Строителство |
63 |
371 |
948 |
938 |
|
|
Търговия, ремонт и техн.обсл. на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството |
11181 |
14075 |
10213 |
11276 |
|
|
Хотели и ресторанти |
518 |
845 |
571 |
698 |
|
|
Транспорт, складиране и съобщения |
780 |
1762 |
2296 |
3000 |
|
|
Финансово посредничество |
|
|
|
|
|
|
Операции с недв.имоти, наемод. дейност и бизнес услуги |
192 |
168 |
61 |
89 |
|
|
Държ. управление и отбрана; задълж. обществено осигуряване |
|
|
|
|
|
|
Образование |
|
|
|
|
|
|
Здравеопазване и социални дейности |
20 |
128 |
311 |
862 |
|
|
Други дейности, обслужващи обществото и личността |
204 |
27 |
10 |
31 |
В общинската икономика с най-висок относителен дял е преработващата индустрия – 63,7%. На второ място се нарежда отрасъл селско стопанство, при който приходите от продажби са с тенденция на увеличение и достигат 16,5 % от всички приходи от продажби. През всички базови години с най-висок относителен дял на печалба имат фирмите, занимаващи се с преработка на селскостопанска продукция, като през 2002 г. делът им нараства на 63,72 %. На второ място са фирмите, в сферата на селскостопанското производство с относителен дял 17,2 % през 1999г. до 16,53 % през 2002 г. Общата тенденция е на увеличение на стопанските единици, завършили с печалба. В отрасъл селско стопанство и преработващата промишленост фирмите, завършили със загуба, са намалели за сметка на тези с нулев резултат.
Производителността на труда в община Исперих, измерена като брутна добавена стойност (БДС) на един зает се колебае между 4,5 хил.лв. и 5,9 хил.лв. без да се забелязва ясно изразена тенденция в динамиката на показателя. За разлика от повечето останали общини, най-висока производителност на труда се отбелязва в предприятията на селското стопанство, а не в тези от преработващата промишленост, които, макар и близко да тях, са с по-ниска ефективност на трудовия ресурс. Това още веднъж подчертава изразения аграрен характер на икономиката на общината.
|
данни към 08.2006
година |